Св. мъченици Мина, Ермоген и Евграф били посечени с меч заради вярата си
Църквата уважава през днешния ден св. мъченици Мина, Ермоген и Евграф.
Жестокият гонител на християните, император Максимиан, един път пратил в Александрия един от заслужилите си бойци - атинянина Мина, с предписание да усмири вълненията, зародили в града, и да се погрижи да отвърне християните от тяхната религия.
Царят не знаел, че Мина самичък вярвал в Христа. Мина дошъл в Александрия и неотдавна посредством мъдрите си разпореждания усмирил вълненията и привел всички каузи в ред. А що се отнася до вярата Христова, той освен не я преследвал, само че очевидно говорел, че тя едничка е същинска и спасяваща религия. Думите си той доказвал посредством каузи, бидейки извънредно доброжелателен и добър. Господ му дарувал чудотворна, целебна мощ. Всички заболели, които получавали изцерение посредством неговите молебствия, славели Бога, и вярата в Христа се разпространявала в Александрия от ден на ден и повече.
Тия триумфи на християнската религия мощно дразнели езичниците и те побързали да донесат на Максимиан за дейностите на Мина. Разгневеният цар свикал своя съвет и след заседание с велможите си решил да изпрати в Александрия градския шеф Ермоген, от всички почитан мъж. Той му дал най-строги заповеди срещу християните и изключително срещу Мина, като му заповядал да използва всички средства, с цел да принуди християните да се върнат към идолопоклонството.
Ермоген бил богохулник, не знаел нищо за същинската религия, само че по природа бил добър и милосърден. И ето, на Господа било угодно да му открие пътя към спасението и безконечния живот. През време на пътуването с кораба той видял насън трима светли мъже, които му споделили: " Знай, Ермогене, че и дребното положително не е презряно от Бога. Затова Господ одобри и твоите положителни каузи. И твоят път, който е подхванат за крах на мнозина, ще стане за тебе път на безсмъртна популярност и чест, тъй като по тоя път ти ще дойдеш до безконечния Цар. Ние ще ти пратим подобен човек, който ще те докара при благословения Цар, и ти от Него ще получиш такава популярност, която настоящия твой цар не може да ти даде ".
Като се събудил, Ермоген дълго мислил за своето съновидение и направил умозаключение, че нему евентуално предстоят огромни почести от царя. Като дошъл след няколко дни в Александрия, той повикал при себе си Мина. Мина, щом влезнал при него в стаята, извикал гръмогласно: " Слава на единия популярен Бог, посредством волята на Когото ти дойде тук! " Колкото и да желаел Ермоген да пощади Мина, бил заставен да заповяда да го затворят в тюрма, тъй като призовал Името Божие.
На другия ден довели Мина за следствие. Той бил спокоен, като същински безстрашен войник. На укора на Ермоген, че не уважава боговете, той дал отговор с твърдо изповядване на единия същински Бог. Много приказвал Мина за истината и силата на християнската религия. Народът деликатно го слушал и мнозина казвали на Ермоген: " Той приказва правилно. Ние сами видяхме чудесата и изцеряванията с Името на Христа. Трябва да се уважава Оня Бог, Когото изповядва Мина! "
Ермоген, недоумявайки какво би трябвало да прави, заповядал да отведат християнина в тъмницата. Но на другия ден го повикал отново и почнал да го заплашва с мъчения, в случай че не се поклони на боговете. Мина му дал отговор: На каквито искаш страдания ме подлагай, аз с наслада ще пострадвам за моя Христос. При това безспорно се надявам, че ти самичък, като отхвърляш краткотрайните богатства, ще бъдеш едно от чедата Христови.
Тогава Ермоген, изпълнявайки заповедта на царя, наредил да предадат Мина на изтезания. Отрязали му краката - мъченикът хвалел Бога; по-късно го лишили от език и очи - мъченикът всичко търпял радостно и умерено. Хвърлили го в тъмницата. Там през нощта при чудна светлина му се явил Христос и го излекувал, като заречен, че и Ермоген скоро ще пристигна до знание на истината и ще реализира нетленен венец.
Когато на другия ден бойци влезнали в тъмницата, едвам повярвали на очите си, като видели Мина здрав. Като разбрали по какъв начин се излекувал, те извикали: " Велик е християнският Бог! " и с внимание и религия слушали поученията му.
Дошли други бойци от съдията. Но и те останали при Мина, победени от силата Христова. Мълвата за чудесното събитие се разнесла по града и целият народ се затекъл към тъмницата, славейки и величаейки истинния Бог. Тогава Мина решил самичък да отиде в съдилището при Ермоген, който с неизразимо учудване видял здрав оногова, който в навечерието видял сакат и едвам жив. Мина почнал да приказва на съдията за Бога, като го призовавал да познае истината и от Името на Господа му обещавал избавление. Чудно привидение в това време се показало на Ермоген. Той видял два светли ангела, увенчаващи мъченика с нетленен венец, и като паднал при нозете на Мина, извикал: Моли се за мене, същински Божий служителю.
Целият тоя ден в Александрия бил ден на наслада и празненство: народът гръмогласно славел Господа и Му благодарял. А Ермоген цяла нощ слушал наставленията на Мина и се готвел за св. кръщение, което приел дружно с огромно голям брой народ. Той раздал парцела си на небогати и с Мина почнали да проповядват същинската религия и посредством Божията мощ правели чудеса.
Всичко това стигнало до царя, който самичък дошъл в Александрия с огромна военна мощ. Той повикал при себе си християните и грубо ги укорявал, че са оставили вярата на бащите си. Но Мина и Ермоген не се побояли от заканите му и самоуверено изповядвали пред царя своята религия в истинния Бог, като разказвали за чудесата, осъществени посредством силата Господня. Царят не повярвал и заповядал да ги подложат на страшни изтезания.
Отново силата Божия се показала в чудни изцерявания. Пред очите на царя осакатените християни се изправяли здрави и невредими. Той приписвал всичко на мегесничество. Един езически академик и публицист, на име Евграф, като видял тия чудеса, повярвал и намерено изповядвал вярата си в Иисуса Христа. Царят със своята ръка го умъртвил.
Мина и Ермоген по заповед на царя били посечени с меч, а телата им в стоманен ковчег били хвърлени в морето. Но ковчегът не потопен, а доплувал до гр. Византион, където епископът, известен по превъзходен метод за идването на св. мощи, извадил из морето телата на мъчениците и с чест ги погребал покрай градските стени.
Жестокият гонител на християните, император Максимиан, един път пратил в Александрия един от заслужилите си бойци - атинянина Мина, с предписание да усмири вълненията, зародили в града, и да се погрижи да отвърне християните от тяхната религия.
Царят не знаел, че Мина самичък вярвал в Христа. Мина дошъл в Александрия и неотдавна посредством мъдрите си разпореждания усмирил вълненията и привел всички каузи в ред. А що се отнася до вярата Христова, той освен не я преследвал, само че очевидно говорел, че тя едничка е същинска и спасяваща религия. Думите си той доказвал посредством каузи, бидейки извънредно доброжелателен и добър. Господ му дарувал чудотворна, целебна мощ. Всички заболели, които получавали изцерение посредством неговите молебствия, славели Бога, и вярата в Христа се разпространявала в Александрия от ден на ден и повече.
Тия триумфи на християнската религия мощно дразнели езичниците и те побързали да донесат на Максимиан за дейностите на Мина. Разгневеният цар свикал своя съвет и след заседание с велможите си решил да изпрати в Александрия градския шеф Ермоген, от всички почитан мъж. Той му дал най-строги заповеди срещу християните и изключително срещу Мина, като му заповядал да използва всички средства, с цел да принуди християните да се върнат към идолопоклонството.
Ермоген бил богохулник, не знаел нищо за същинската религия, само че по природа бил добър и милосърден. И ето, на Господа било угодно да му открие пътя към спасението и безконечния живот. През време на пътуването с кораба той видял насън трима светли мъже, които му споделили: " Знай, Ермогене, че и дребното положително не е презряно от Бога. Затова Господ одобри и твоите положителни каузи. И твоят път, който е подхванат за крах на мнозина, ще стане за тебе път на безсмъртна популярност и чест, тъй като по тоя път ти ще дойдеш до безконечния Цар. Ние ще ти пратим подобен човек, който ще те докара при благословения Цар, и ти от Него ще получиш такава популярност, която настоящия твой цар не може да ти даде ".
Като се събудил, Ермоген дълго мислил за своето съновидение и направил умозаключение, че нему евентуално предстоят огромни почести от царя. Като дошъл след няколко дни в Александрия, той повикал при себе си Мина. Мина, щом влезнал при него в стаята, извикал гръмогласно: " Слава на единия популярен Бог, посредством волята на Когото ти дойде тук! " Колкото и да желаел Ермоген да пощади Мина, бил заставен да заповяда да го затворят в тюрма, тъй като призовал Името Божие.
На другия ден довели Мина за следствие. Той бил спокоен, като същински безстрашен войник. На укора на Ермоген, че не уважава боговете, той дал отговор с твърдо изповядване на единия същински Бог. Много приказвал Мина за истината и силата на християнската религия. Народът деликатно го слушал и мнозина казвали на Ермоген: " Той приказва правилно. Ние сами видяхме чудесата и изцеряванията с Името на Христа. Трябва да се уважава Оня Бог, Когото изповядва Мина! "
Ермоген, недоумявайки какво би трябвало да прави, заповядал да отведат християнина в тъмницата. Но на другия ден го повикал отново и почнал да го заплашва с мъчения, в случай че не се поклони на боговете. Мина му дал отговор: На каквито искаш страдания ме подлагай, аз с наслада ще пострадвам за моя Христос. При това безспорно се надявам, че ти самичък, като отхвърляш краткотрайните богатства, ще бъдеш едно от чедата Христови.
Тогава Ермоген, изпълнявайки заповедта на царя, наредил да предадат Мина на изтезания. Отрязали му краката - мъченикът хвалел Бога; по-късно го лишили от език и очи - мъченикът всичко търпял радостно и умерено. Хвърлили го в тъмницата. Там през нощта при чудна светлина му се явил Христос и го излекувал, като заречен, че и Ермоген скоро ще пристигна до знание на истината и ще реализира нетленен венец.
Когато на другия ден бойци влезнали в тъмницата, едвам повярвали на очите си, като видели Мина здрав. Като разбрали по какъв начин се излекувал, те извикали: " Велик е християнският Бог! " и с внимание и религия слушали поученията му.
Дошли други бойци от съдията. Но и те останали при Мина, победени от силата Христова. Мълвата за чудесното събитие се разнесла по града и целият народ се затекъл към тъмницата, славейки и величаейки истинния Бог. Тогава Мина решил самичък да отиде в съдилището при Ермоген, който с неизразимо учудване видял здрав оногова, който в навечерието видял сакат и едвам жив. Мина почнал да приказва на съдията за Бога, като го призовавал да познае истината и от Името на Господа му обещавал избавление. Чудно привидение в това време се показало на Ермоген. Той видял два светли ангела, увенчаващи мъченика с нетленен венец, и като паднал при нозете на Мина, извикал: Моли се за мене, същински Божий служителю.
Целият тоя ден в Александрия бил ден на наслада и празненство: народът гръмогласно славел Господа и Му благодарял. А Ермоген цяла нощ слушал наставленията на Мина и се готвел за св. кръщение, което приел дружно с огромно голям брой народ. Той раздал парцела си на небогати и с Мина почнали да проповядват същинската религия и посредством Божията мощ правели чудеса.
Всичко това стигнало до царя, който самичък дошъл в Александрия с огромна военна мощ. Той повикал при себе си християните и грубо ги укорявал, че са оставили вярата на бащите си. Но Мина и Ермоген не се побояли от заканите му и самоуверено изповядвали пред царя своята религия в истинния Бог, като разказвали за чудесата, осъществени посредством силата Господня. Царят не повярвал и заповядал да ги подложат на страшни изтезания.
Отново силата Божия се показала в чудни изцерявания. Пред очите на царя осакатените християни се изправяли здрави и невредими. Той приписвал всичко на мегесничество. Един езически академик и публицист, на име Евграф, като видял тия чудеса, повярвал и намерено изповядвал вярата си в Иисуса Христа. Царят със своята ръка го умъртвил.
Мина и Ермоген по заповед на царя били посечени с меч, а телата им в стоманен ковчег били хвърлени в морето. Но ковчегът не потопен, а доплувал до гр. Византион, където епископът, известен по превъзходен метод за идването на св. мощи, извадил из морето телата на мъчениците и с чест ги погребал покрай градските стени.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ